Афоризми

През 1770 г. Лихтенберг става професор по физика, математика и астрономия в Гьотингенския университет. Занимава се също с философия, теология, литературна и художествена критика. Като учен Лихтенберг си създава известност с лекциите си по експериментална физика, като прави опити с помощта на най-модерна за времето апаратура. Така открива електрическите фигури, наречени Фигури на Лихтенберг. Въвежда наименованието на електрическите полюси със знаците „+“ и „–“ (положително и отрицателно напрежение). Това е историческото значение на Лихтенберг като физик. Преди него за електричеството е имало други обозначения – „стъклено“ и „гутаперчово“, „кехлибарено“ и „вълнено“, което е създавало объркване. Като критик и есеист Лихтенберг се приближава до Лесинг по широтата на философските си възгледи и независимите изискани критически съждения. Неговата творба „Обяснения за Хогарт“, полемичните му статии и бележки, в които иронично порицава сантименталното фантазьорство и всякакъв род мистицизъм и шарлатанство от епохата на Бурни устреми, го представят като първокласен хуморист и сатирик, смятан за немския Суифт. Умира на 24 февруари 1799 г. в Гьотинген на 56-годишна възраст.