Исторически изследования за Охридската и Ипекска архиепископии

Преводач: Н. Михайловски. Като цяло текстът е без петна, подчертавания и маргиналии. Първоначално трудът е отпечатан на турски език в Цариград, авторът му е с псевдоним К., редица историци го свързват с Гаврил Кръстевич - юрист, историк и един от дейците на българското църковно движение през XIX век. Изследването разглежда историческата съдба на две значими православни църковни институции на Балканите - Охридската архиепископия и Ипекската архиепископия. Основното внимание е насочено към тяхното възникване, църковното им положение, отношенията им с други православни центрове и прекратяването на самостоятелното им съществуване през XVIII век. Съчинението има не само исторически, но и документален характер. В него са представени църковно-исторически сведения и документи, свързани с началото и закриването на двете институции. По този начин трудът позволява да се проследят както историческите претенции за църковна самостоятелност, така и административните и църковните промени, настъпили през вековете. През 1869 г. книгата се появява в период, когато разрешаването на българския църковен въпрос е непосредствена обществена задача. На 27 февруари 1870 г. султанският ферман учредява Българската екзархия. Следователно изданието от 1869 г. принадлежи към непосредствения предисторически контекст на това събитие.