Първият рожден ден

В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата - например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта "Първият рожден ден" авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е вродена в човека, колкото и прекършена и "обрасла в суеверия" да е тя. Теодора Димова общува с читателите си на две нива - като убедена християнка и като човек, който не е загубил вярата си в човека, продължавайки загатнатото в предишните ѝ книги с кулминацията тук. "Първият рожден ден" може да се разгледа като духа на смирението, който докосва всеки от нас в дните преди Рождество. Авторката на "Емине", "Майките" и "Марма, Мариам" реабилитира християнството и смисъла му в живота на всекиго, разказвайки притча, която докосва душата по неподражаем начин - с малко, но изключително силни думи. Димова е писател, който често избира за книгите си картини на майстори на изобразителното изкуство. В "Първият рожден ден" виждаме Мария и Елисавета в прегръдка-танц (фрагмент от "Посещението" на Аркабас) и носещи в утробите си Синове, за които са предначертани славни дела. Именно този празник на душата е уловила авторката в своята повест, чудесен подарък за Рождество. Ключови думи: Теодора Димова Първият рожден ден