Белият чудак

Вели Чаушев е автор на няколко книги: "Сламчо", "Трънчо", "Белият чудак", Хей" и "Амбалаж", които му отвориха достойно място сред членовете на писателския съюз. Многостранно развит интелектуалец и "родопчанин до мозъка на костите" - така го характеризират колегите му от театъра. На театрална сцена Вели Чаушев направи забележителни роли, с ярко актьорско присъствие, като Младия в пиесата на Валери Петров "Когато розите танцуват", Петров в "Островът" на Борис Априлов, Фенерджията в "Мистерия Буф" на Маяковски, Ковчегофобът в "Седмо, кради по-малко" на Дарио Фо и мн. др. Този много известен, но много скромен в живота си човек, не се изтъкваше и не смяташе себе си за звезда. В едно интервю за "Словеса" отпреди доста години разказва за пръв път повече за себе си: как придобива интереса си към литературата - главно към автори като Атанас Далчев и Богомил Райнов, как като млад актьор е запленен от поемата на Валери Петров "В меката есен", и оттам нататък - изцяло от творчеството на Валери Петров и от цялостната личност на поета. На 70-годишнината си актьорът говори не толкова за себе си, колкото за Валери Петров: "Искам да отбележа, каза Вели Чаушев, че аз не съжалявам, че посветих по-голямата си част от рецитирането на стиховете на Валери Петров, защото той никъде не излъга хората. А това на мен ми допада като актьорско кредо и аз заставам пред тези стихове, изповядвайки себе си!.." На такъв искрен поклон пред чуждия талант са способни малцина. Актьорите по правило са суетни хора и рядко отдават приоритетно място на авторите на творбите, в които играят. При Вели Чаушев беше тъкмо обратното. "Като душевност, аз намерих във Валери Петров своя изповедален поет. Така, както вярващият намира в евангелието своя текст пред всевишния! ", признаваше актьорът. Ключови думи: Вели Чаушев Белият чудак