Петкан, или чистилището на Пасифика

Френският писател Мишел Турние е роден през 1924 г. На 42-годишна възраст издава първия си роман "Петкан, или чистилището на Пасифика", удостоен с наградата на Френската академия. Вторият му роман, "Горски цар", получава най-авторитетната литературна награда във Франция - "Гонкур", - при това един-единствен път присъдена с пълно единодушие между членовете на журито още в първия кръг. Следват романите "Метеорите", "Гаспар, Мелхиор и Балтазар", "Жил и Жана", "Златната капка", сборникът с разкази "Дивият петел", автобиографичното есе: "Вятърът на Светия дух", "Полетът на вампира". Повечето от произведенията му са преведени на много езици в света и не са малко онези, които го смятат за най-представителния творец в съвременната френска литература. На български досега са излизали сборникът "Дивият петел" (1982 г.) и романът "Петкан, или чистилището на Пасифика" (1984 г.) В тази книга са събрани онези творби, които самият автор цени най-много и според собствените му думи ги смята толкова добре написани, че могат да бъдат четени и от деца. Както почти във всички свои произведения, и тук Турние взема герои, които отдавна в някаква степен са се откъснали от своя първоизточник, заживели са свой самостоятелен живот, засегнали са нещо съкровено вътре в нас, дори са се превърнали в част от съзнанието ни. Ще рече, добили са измерението на митове. Мишел Турние разчита с тяхна помощ да разтърси нас, своите читатели, да предизвика разговор, който после сами да продължим, оглеждайки поновому натрупания си опит, наблюденията върху света и себе си. Верен на своя предизвикателно ироничен стил, той сравнява писателската си роля с тази на частиците калций, които кокошката кълве, за да може организмът й да изгради черупката на яйцето и разливащото се съдържание да излезе, облечено в една от най-съвършените форми, срещащи се в природата. Какво е например вечното в "Робинзон Крузо", защо тази история близо 270 години след излизането на романа на Даниел Дефо, който при това малцина са чели в о