Верният път

Нито едно облаче не нарушаваше лазурната синева на лятното небе. Бризът шепнеше сред розите в градината. Планините бяха забулени в омара и очертанията им мъгляво се долавяха в далечината. Във въздуха се носеше уханието на цветя, море, млада трева. С доволна въздишка Морган се облегна на парапета на балкона и зарея поглед над залива. Нима бе истина, че вчера сутринта от прозореца й все още се разкриваше железобетонният изглед на Ню Йорк? Че тичаше под ситния, студен априлски дъжд да хване такси до летището? Само едно денонощие. Изглеждаше невероятно само за ден да се пренесе от един свят в съвършено друг. Но ето, че сега бе тук, на остров Лесбос, и стоеше на балкона на бялата, потънала в тишина вила. И вместо сивия дъждец я обливаше яркото гръцко слънце. Цареше дълбоко, всепоглъщащо спокойствие, в пълна противоположност със суматохата на нюйоркските улици. Ако можех да рисувам, помисли тя, бих изобразила тази картина и щях да я нарека "Тишина". На вратата се почука. - Влез - извика Морган и като вдиша дълбоко още веднъж, неохотно се обърна. - А, вече си станала, дори облечена - плъзна се вътре Лиз, малка златиста фея, съпроводена от прислужница с поднос в ръцете. - Обслужване по стаите - засмя се Морган, когато момичето остави подноса върху стъкления плот на масичката и махна салфетката. - Започвам да тъна в разкош и смятам да му се отдам всецяло от този момент нататък. - Подуши със задоволство закуската и попита: - Ще хапнеш ли с мен? - Ще пия само кафе. Лиз се разположи на стола, приглади полите на пеньоара си от коприна и дантели, после отправи продължителен, изпитателен поглед на жената срещу себе си. Ключови думи: Нора Робъртс Верният път