Адвокатът Пиер Патлен

През Средновековието, когато изкуството внимателно се отдръпва от църквата и религиозните мотиви в произведенията, се появяват жанрове, които не са така официални - написани са на народен език и се играят далече от храмовете и сградите на властта, като представят огледални истории със стереотипни образи - в объркани ситуации, с апокрифен език, понякога и с неприлични сцени. Към тях се добавят сатирични упреци към доктори, съдии, монаси, военни. Пиесите се играят от самодейни трупи и се явяват отдушник на народното недоволство. Средновековният жанр с комедиен абсурд се нарича "фарс" и бързо се разпространява в Европа. Най-популярен от Франция е "Фарсът за адвокат Патлен", появил се анонимно през ХV век (ок.1470). Сюжет: Господин Пиер Патлен бил хитър, но беден адвокат с оредяваща клиентела. Когато решил да обнови гардероба си, без да похарчи нито едно су, той отишъл при търговеца на сукно - Гийом. Помолил го да му отреже парче плат и се престорил, че си е забравил кесията. Поканил търговеца да му гостува, за да изплати дълга си. Когато Гийом пристигнал в дома на адвоката, съпругата на Патлен му съобщила, че той е "толкова болен, че всеки момент ще умре". Сукнарят си тръгнал. След време при адвоката Патлен дошъл простодушният овчар Тибо Агънцето. Той търсел защитник в съда, защото търговецът на сукно Гийом го обвинявал в присвоени овце и завел дело. Патлен приел да бъде негов адвокат и предложил хитро поведение на довереника си, а именно - да блее като овца, вместо да отговаря на задаваните въпроси, за да изглежда малоумен. По време на процеса срещу овчаря, сукнарят видял Патлен и напомнил, че защитникът на пастира също му дължи пари. Съдията се объркал между различните искания в това дело - кой кого обвинява и кой на кого дължи нещо - между ищеца, обвиняемия и адвоката.... Разговорът в залата постоянно се отклонявал от главната тема и съдията често напомнял на спорещите страни да се върнат към същината на въпроса, от което се родила и прочутата фраза: "Да се върнем к