История на сюрреализма — корица
Литературни изследванияНова / нечетена1 екземпляр наличен
Морис Надо

История на сюрреализма

€9.97
Състояние

Отлично

Неизползван екзепляр, подходящ за подарък.

Преводачот френски Тодорка Минева

Морис Надо остава кръгъл сирак, след като загубва родителите си по време на Първата световна война. Завършва Екол Нормал в Лион. Като студент активно се занимава с политика. През 1930 г. става член на Френската компартия, а през 1932 г. е изключен за опозиционни настроения. Става член на троцкистката Международна работническа партия на Пиер Навил, сближава се с лявото крило на сюрреализма (Андре Бретон, Луи Арагон, Жак Превер, Бенжамен Пере). От 1936 г. учителства в Прад и Тие. По време на Втората световна война участва в Съпротивата. Неговата група, в която е и Давид Русе, попада в капан и много от членовете ѝ се оказват в лагерите. Надо успява да избегне депортацията с помощта на съпругата на Давид Русе. След края на войната води литературната страница в списание Combat, начело на което стои Албер Камю. Става близък с Жорж Батай, Рене Шар, Анри Мишо, Хенри Милър, Клод Симон. Участва в издаването на съчиненията на Сад, защитава Луи-Фердинан Селин. След това работи в разни издателства, сред които Mercure de France (1949 - 1953), и печатни издания (France-Observateur, 1952 - 1959; L’Express, 1959 - 1964; Les Lettres nouvelles, 1953 - 1976). Става близък на Сартър. По време на войната в Алжир подписва т.нар. Манифест 121 (1960) с протест срещу колонизаторската политика на държавата. На 15 март 1966 г. Надо отпечатва първия брой на двуседмичното литературно издание La Quinzaine littéraire, което излиза и до днес. През 1977 г. основава издателство Les Lettres nouvelles, наречено на едноименното списание на Надо, издавано и до днес, но с име Éditions Maurice Nadeau от 1984 г. В него са публикувани също книгите на Кутси, дебютният роман на Мишел Уелбек Разширяване полето на борбата и др. Като критик и издател Надо открива за френския читател десетки автори от европейски и световен мащаб. Член е на журито за литературната награда "Ренодо" (1945 - 1969)[1]. Най-прочутата му собствена творба, преведена на много езици, е Histoire du surréalisme ("История на сюрреализма"), пуб

Детайли за изданието
Издателство
Аргес
Издадена
София, 1993 г.
Език
Български
Страници
172
Подвързия
Меки
Размери
дебелина 10 мм

Изпраща се от София, България

Подобни книги

Виж всички